Най-голямата добродетел на света е любовта и който има любов, ходи в светлина, спазва Божиите заповеди и обича хората. Затова, когато се предаде на смърт, Бог ни заповяда да имаме любов помежду си, както Той имаше към нас. Защото, който има такава любов, той живее в Бога и Бог живее в него. Христос каза:

„Ако имате любов помежду си, всички хора ще разберат, че сте християни."
(Иоан 13:35)

Нашият Спасител е заповядал това не само на апостолите, но и на всички нас, защото, който вярва в Христа, е Христов апостол (ученик).

Такъв верен ученик е и празнуваният на 26 октомври свети Димитър Солунски.

Св. Иоан Рилски е образец на свят живот за всички искрено вярващи християни. Той и днес присъства сред нас в нетлението си и привлича вярващи от близки и далечни краища.

Неговото житие грее като светилник особено за вярващите българи.

Излезнал от с. Скрина като обикновено пастирче, намерил пътя към манастира „Св. Димитър“ под връх Руен и приел просвета от книжовното манастирско огнище на знанието, бедното момче прави първите стъпки в духовния и монашеския живот. Бил е виждан в Периг край Струма, където заради голямата си любов - съмотшелничеството си, направил убежище в скалите, а по-късно в планината Витоша, откъдето Божият ангел го довел в Рилската пустиня. Тук овчари го откриват и разнасят надалеч вестта за чудния отшелник.
 

"Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев"
(Пс. 67:36-слав.)

Когато си спомним за Божиите чудеса и хвалим Неговите светии, получаваме голяма полза. Ако живеем праведно като светиите и постъпваме съгласно Божиите заповеди като тях, ставаме угодни на Бога. Защото те винаги са имали в ума си страх Божий и са постъпвали според Неговите заповеди. Затова и Бог е прославил тялото им с чудеса, а душата им – с красота. Когато празнуваме светиите, трябва да помним, че и те са били хора с тяло като нас, но са живеели чисто и праведно с пост и молитви и затова са прославени от Бога. А ние ги празнуваме не за друго, а за да чуем и да разберем как са живеели те и как са покорявали тялото на душата, та и ние да живеем като тях и да правим онова, което душата и чистият разум искат.
 

Свети апостол Тома бил роден в галилейския град Панеада.

По време на пребиваването Си между хората на земята, нашият Господ Иисус Христос обикалял градове и села, поучавал народа и изцелявал всякакви болести. Тома чул проповедта Му и като видял чудесата Му, се прилепил към Него с цялата си душа. Вървял след Иисуса, насищал се със сладките Му слова, съзерцавал пресветия Му лик и се удостоил Господ да го причисли към лика на дванадесетте апостоли, които Го съпровождали до спасителните Му страдания.

След Възкресението на Господа с недоверието си към думите на апостолите свети Тома още повече усилил вярата си в Христовата Църква. Защото, когато останалите ученици казали: „ Видяхме Господа“, той не искал да им повярва, докато не види сам Христа и не се докосне до раните Му. Когато изтекли осем дни от Възкресението, учениците били събрани заедно и Тома бил с тях, Господ им се явил и му казал:

"Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ."

Като видял Христа и се докоснал до живоносните Му ребра, той възкликнал:

"Господ мой и Бог мой!" (Иоан 20:27,28).

В последните тежки времена, когато с умножаването на нашите грехове са се увеличили и бедите ни – за да се сбъднат думите на св. ап. Павел в неговото послание до Коринтяни: беди от разбойници, беди от сродници,беди от езичници, беди по градове, беди по пустини, беди по море, беди между лъжебратя, когато по думите на Самия Господ, въстава народ против народ и царство против царство и настъпват глад, мор и трусове (Мат. 24:7), когато ни притесняват нашествия на чужденци, междуособни войни и смъртоносни рани – Пречистата и Преблагословена Дева Мария, Божията Майка, ни дава в защита Своя покров, за да ни освободи от всякакви беди, да ни защити от глад, мор и земетресения, да ни спаси от войни и рани и да ни запази невредими.