Св. Иоан Рилски е образец на свят живот за всички искрено вярващи християни. Той и днес присъства сред нас в нетлението си и привлича вярващи от близки и далечни краища.

Неговото житие грее като светилник особено за вярващите българи.

Излезнал от с. Скрина като обикновено пастирче, намерил пътя към манастира „Св. Димитър“ под връх Руен и приел просвета от книжовното манастирско огнище на знанието, бедното момче прави първите стъпки в духовния и монашеския живот. Бил е виждан в Периг край Струма, където заради голямата си любов - съмотшелничеството си, направил убежище в скалите, а по-късно в планината Витоша, откъдето Божият ангел го довел в Рилската пустиня. Тук овчари го откриват и разнасят надалеч вестта за чудния отшелник.
 

Народът започва да се стича отвсякъде – едни търсят утеха, други лек за своите болки, трети искат да изразят почитта си към светия Пустиножител и Чудотворец. Славата му достига до столицата Преслав, до богопредания благочестиви миролюбив приемник на славния Симеон – Петър. Царят пожелал да се срещне със светеца и да му принесе дарове. Св. Иоан отказал срещата, но приел от царските дарове постническата храна, а златото върнал да се употреби за народа. Тази несъстояла се среща дала на царя богати духовни дарове от съкровищницата на светеца.

При св. Иоан Рилски се стичали и много възлюбили отшелничеството монаси, които следвали примера му в духовния подвиг. Така възникнало иноческо общежитие, чийто авва бил св. Иоан. Към края на живота си той се оттеглил в пълно усамотение, а на възлюбените си следовници оставил своя Завет, който нарежда светеца сред първите български книжовници и представя автора, св. Иоан, като житейски умъдрен, верски просветен, нравствено възгорен духовник.

"Новопокръстените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави..."

И до ден днешен този Завет предизвиква възхищение със своите мъдри и зрели наставления.

Панегеричното перо на архиепископ Теофилакт Охридски въвежда св. Иоан Рилски, този славянобългарски просветител и книжовник, в пантеона на Вселенската църква, дава му място в мецослова на православните светци. По-късно родолюбив българин му съставя „народно житие“, с което популяризира светеца сред народа и още тогава го прави:

„Символ на българщината“

В последната четвърт на XIV в. се появява авторитетното житие oт св. Патриарх Евтимий Търновски, с възхищение възсъздадено от бележития рилски игумен и български просветител Неофит Рилски.

Св. Иоан Рилски е ярко българско светило, което в честити дни народната духовна и народностна съдба е напътвало народа ни в пътя Господен, в пътя на благочестието и светостта. Когато робска неволя е спохождала българския народ и духовна тъмнина се ширела по българската земя, тогава светецът блясвал в сърцето на българина като огнен стълб, който водил българите, за да не погинат в неволята на робството, на духовното угнетение и невежеството.

Както някога, така и днес вярващия народ се прекланя в молитва пред святия образ на св. Иоан Рилски и всеки, според вярата си, получава от Бога, по застъпничеството на светеца утеха в скърбите, изцеление на немощите и благословение за здрав и благоуспешен живот.

Свещеник Георги Атанасов