Най-голямата добродетел на света е любовта и който има любов, ходи в светлина, спазва Божиите заповеди и обича хората. Затова, когато се предаде на смърт, Бог ни заповяда да имаме любов помежду си, както Той имаше към нас. Защото, който има такава любов, той живее в Бога и Бог живее в него. Христос каза:

„Ако имате любов помежду си, всички хора ще разберат, че сте християни."
(Иоан 13:35)

Нашият Спасител е заповядал това не само на апостолите, но и на всички нас, защото, който вярва в Христа, е Христов апостол (ученик).

Такъв верен ученик е и празнуваният на 26 октомври свети Димитър Солунски.

Син на благородни и благочестиви родители

Бащата на св. Димитър бил градоначалник в Солун по време на жестоко гонение срещу християните (III в.). Затова той и благочестивата му съпруга, които тайно вярвали в нашия Господ Иисус Христос и изпълнявали Неговите заповеди, не се осмелявали явно да изповядват Неговото пресвято име, тъй като се бояли от страшните заплахи на езичниците. В тайна стая вътре в палата си те имали две свети икони с изобразени на тях Господ Иисус Христос и Пресвета Богородица и кандило. В тази стая често палили свещи, кадили тамян и възнасяли молитви към Истинния Бог. Те усърдно молили Бога да ги дари с наследник и след известно време желанието им се изпълнило.

Когато детето пораснало и вече можело да разбира истината, родителите му го въвели в молилнята, където били светите икони и започнали да го учат на светите Христови заповеди, обяснили му всичко, чрез което човек може да познае нашия Господ Иисус Христос и му показали колко суетна и пагубна е вярата в скверните езически богове. Родителите му повикали свещеник и неколцина познати християни и кръстили детето в своя таен храм.

Приел Светото кръщение, св. Димитър се поучавал в истинската вяра, растял както на години, така и по разум, изкачвал се все по-високо по стълбицата на добродетелите и Божията благодат все повече го просвещавала и го вразумявала.

Страж на вярата

Когато родителите му починали, властта поставила Димитър на бащиното му място. Нему била дадена заповед да преследва християните, която младият управител на цялата Солунска област не изпълнил. От този момент започнала неговата лична Голгота: нощем ходил по богослужебните събрания, поучавал се, молил Бога да му даде мъдрост и сила да управлява града, а денем управлявал, помагал, спасявал, заобикаляйки жестоките езически закони, но не било възможно дълго да крие кому той принадлежи. Не били доволни от него спекулантите, които ограбвали народа. Не били доволни и висшите чиновници, които чакали от него пиршества и жестоки игри по арената. Когато император Максимилиан, на връщане от поход на Изток спрял в Солун, му съобщили, че Димитър е християнин. Когато и той самият потвърдил това пред императора, бил хвърлен в тъмница.

Мъченичество

Тъмницата била претъпкана с християни. Пускали ги на арената в цирка, а един великан на име Лий, любимец на Максимилиан, ги хвърлял в един трап с набучени копия, за да издъхнат в страшни мъки.

Дошъл редът на младия християнин Нестор, оръженосец на св. Димитър. Получил благословия от свети Димитър, той спокойно се отправил към арената, сграбчил Лий и го запратил в рова. Разярен императорът дал нареждане Нестор да бъде обезглавен, а Димитър да бъде прободен с копие. Това копие вместо да убие Божия приятел, го обезсмъртило (в 306 г.),за да бъде честван вече 17 века от всички християнски поколения.

Двамата Божии угодници, св. Димитър и св. Нестор (паметта му се чества на 27 октомври) са ярък пример за това какви мъчения са търпели всички Христови мъченици, заради любовта си към Бога. Те показват на всеки един християнин, който иска да влезе в Небесното царство, че трябва да обикне скръбния живот и да изтърпи всякакви беди, както са претърпели и всички Божии угодници, за което са получили от Подвигоположника Христа венци на победа в Царството небесно.

Затова и ние ги честваме, почитаме и им се молим да измолят от Бога за нас да ни даде сила и крепкост да можем да търпим всички злини, които ни причиняват нашите видими и невидими врагове.

Свещеник Георги Атанасов