„Светло се весели великият Захария с всеславната съпруга Елисавета, достойно заченала предтечата Иоан; когото ангелът благовести, радвайки се, и човеците по дълг да почетем като таиник на благодатта“
(Кондак на празника)

Hай-характерният външен знак в молитвата на православния християнин е кръстът, кръстенето, кръстното знамение, т. е. Изобразяване на Св. Христов Кръст върху нашето тяло.

Кръстното знамение трябва да се прави бавно, прилично и правилно.

За да се прекръстим подреждаме пръстите на дясната ръка по следния начин: трите първи пръста (палеца, показалеца и средния ) съединяваме в едно, а последните два ( безименния и кутрето) прегъваме към дланта. Събраните в едно три пръста символизират Пресветата Троица ( Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Светий ); а останалите два – двете естества на Господ Иисус Христос – човешкото и божественото. Така приготвената десница се слага първом на челото – за освещаване на нашия ум, след това на долната част на гърдите – за освещаване на нашите вътрешни чувства, накрая на дясното и лявото рамо – за освещаване на телесните ни сили.

Когато се кръстим не по време на молитва, мислено, за себе си, казваме: "В името на Отца и Сина и Светия Дух. Амин."

„Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“.
(Ап. 1 Кор. 1:18)

В този ден всички православни християни се радват и веселят, като гледат издигането на Честния Кръст, на който Христос доброволно се разпна заради греховете ни. Защото както Адам затвори рая с райското дърво, така и Христос го отвори с кръстното дърво, което стана спасение и слава на целия свят, красота на християните и победа на богоизбраните царе и най-вече на цар Константин, при когото гоненията на християните били прекратени (нач. на 4в.).

Император Константин сам се убедил в силата и славата на Христовото кръстно знамение, когато в навечерието на решителна битка, той и цялата му войска видели на небето кръстното знамение, съставено отзвезди с надпис:

N. I. K. A.
(от гръцки)
„С това ще победиш“ 

„Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.“
Лука 1:28

„Днес изгря радост за целия свят. Днес започна обновяването на целия свят. Днес бе разорена древната измама, и за новите люде засия нова блага вест. Днес се роди тая, която унищожи проклятието към Ева.“

Св. Климент Охридски

Когато Небесният Цар поискал да избере за Своето въплъщение чист и одушевен храм, избрал благочестивата съпружеска двойка престарелите Иоаким и Анна, от които да се роди Богоизбраната Девица – „духовното жилище“ на Спасителя на човешкия род.

Св. Иоаким произхождал от царски род – рода на св. цар Давид, а св. Анна – от свещенически род – рода на Аарон. Те нямали деца и непрекъснато молили Бога за рожба. 

„Създателю на всички твари, положил времената
и годините в своя власт, благослови венеца на
на годините с Твоята благост, Господи, запазващ
в мир всички православни християни и
православния български народ по молитвите
на Богородица и спаси ни.“

(Тропар на празника)

Царят на вековете, нашият Господ Бог, положил „времената или годините... в Своя власт“ (Деян 1:7; Дан. 2:21), Сам установил в тези времена различни празници за Своето прославяне и за почивка на хората от светските им дела.