"Дивен е Бог в Своите светии, Бог Израилев"
(Пс. 67:36-слав.)

Когато си спомним за Божиите чудеса и хвалим Неговите светии, получаваме голяма полза. Ако живеем праведно като светиите и постъпваме съгласно Божиите заповеди като тях, ставаме угодни на Бога. Защото те винаги са имали в ума си страх Божий и са постъпвали според Неговите заповеди. Затова и Бог е прославил тялото им с чудеса, а душата им – с красота. Когато празнуваме светиите, трябва да помним, че и те са били хора с тяло като нас, но са живеели чисто и праведно с пост и молитви и затова са прославени от Бога. А ние ги празнуваме не за друго, а за да чуем и да разберем как са живеели те и как са покорявали тялото на душата, та и ние да живеем като тях и да правим онова, което душата и чистият разум искат.
 

Такъв пример за подражание е и празнуваната на 14 октомври преподобна Параскева, която почитаме заради нейните добродетели, с които е живяла на този свят.

Света Параскева е родом от Епиват (Сърбия) в семейство на чисти и праведни християни, украсени с много добродетели. Те постоянно учили света Параскева на Закон Божий и на добри дела. Когато починали, тя заживяла в големи лишения и изнурявала тялото си с пост, молитви, бдения. По-късно напуснала многометежния свят и пламнала от любов към Бога отишла в пустинята, където живеела ангелски; хранела се само с трева и плодове, които се намирали на онази планина, но и от тях – по малко. Там живеела на зимен студ и лятна жега, гледала само към Бога, пред Когото проливала сълзи като река, плачела и въздишала на голата земя, полагала усилия да умъртви плътта и да просвети душата там, където не я виждал никой, с изключение на Божието око, което вижда всичко.

Докато живеела така чисто, много пъти дяволът се преобразявал на различни зверове и тичал към нея, за да я уплаши, но тя се прекръствала, разкъсвала дяволските хитрости като паяжина и побеждавала дявола както Давид – Голиат. Защото, заради голямата й чистота Сам Бог живеел в нея. След като живяла там много години, една нощ ангел Божий дошъл при нея и й рекъл:

„О, девице, напусни сега пустинята и иди в родния си край, защото там трябва да предадеш тялото си на земята, а душата си – на Бога!“

Като научила за скорошното си представяне пред Бога, макар да й било мъчно за пустинята, в която живеела като ангел, света Параскева отишла най-напред в Цариград, където влязла в „ Света София“ и във „Влахерна“ и се поклонила, а оттам се отправила към родния си край в Епиват, където поживяла известно време в пост и молитва. И като разбрала, че скоро ще се представи, помолила се на Бога за душата си и за целия свят, предала блажената си душа в Божиите ръце и я погребали на едно обикновено място извън селището.

Бог, Който искал да прослави тялото на св. Параскева заради добродетелите й, след много години го явил по чудесен начин. Близо до мястото,където било погребано тялото на света Параскева имало стълб, на който се подвизавал един постник. Един ден от минаващ кораб изхвърлили на брега, близо до стълба труп на починал моряк.Постникът заръчал на няколко души да го закопаят дълбоко в земята, защото започнал да мирише. Копаейки, тези хора намерили тялото на светицата цяло и здраво, но тъй като били неуки, не разбрали, че това е свято тяло (мощи), а отново го заровили в земята. Заровили и вонящото тяло на моряка там и си отишли. През нощта света Параскева се явила на един от тези хора, който се казвал Георги като царица на блестящ престол, заобиколен от много войници и казала:

„Георги, защо не почетохте онова тяло, което е на света Параскева? И защо го погребахте с онова смърдящо тяло? Бързо идете да извадите тялото ми оттам и да го сложите на избрано място, защото вече не мога да търпя онова смърдящо тяло, понеже и аз съм човек и съм от Епиват, където ти живееш сега“.

Същото сънувала и една жена.

Сутринта те съобщили това на хората. Местните жители взели свещи,отишли със страхопочитание и като извадили мощите на св. Параскева, ги занесли в Епиват и ги поставили в църквата, където извършили много изцеления на болни и бесновати, които идвали с вяра по тези места.

В 1238 г. българският цар Иван Асен пренесъл мощите в престолния град Търново, където били поставени в църквата „Преподобна Петка“. След падане на България под османско владичество, мощите били пренесени в Цариград. На 14 октомври 1641 г. Цариградския патриарх предава мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод, който ги пренесъл в гр. Яш в храма „Св. Три светители“, където почиват и досега.

В днешно време православните християни не спират да се удивлявят на чудесата от мощите на преподобна Петка Българска.

Свещеник Георги Атанасов