„Словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия“.
(Ап. 1 Кор. 1:18)

В този ден всички православни християни се радват и веселят, като гледат издигането на Честния Кръст, на който Христос доброволно се разпна заради греховете ни. Защото както Адам затвори рая с райското дърво, така и Христос го отвори с кръстното дърво, което стана спасение и слава на целия свят, красота на християните и победа на богоизбраните царе и най-вече на цар Константин, при когото гоненията на християните били прекратени (нач. на 4в.).

Император Константин сам се убедил в силата и славата на Христовото кръстно знамение, когато в навечерието на решителна битка, той и цялата му войска видели на небето кръстното знамение, съставено отзвезди с надпис:

N. I. K. A.
(от гръцки)
„С това ще победиш“ 

В нощта преди битката на императора се явил Самият Иисус Христос с Кръст в ръка и казал, че с това знамение той ще победи врага и му заповядал да направи войнско знаме с изображение на СветияКръст. Константин изпълнил Божията наредба и победил врага. Той приел християните под свое покровителство, обявил Христовата вяра за законна, отменил кръстната смърт и издал закони в полза на Христовата Църква. За своите заслуги и усърдие по разпространението на християнската вяра, Константин Велики заедно с майка си - Елена, получили названието свети царе и равноапостоли, т. е. равни на апостолите.

Равноапостолният цар Константин пожелал да построи Божии храмове на свещените за християните места в Палестина и затова решил да намери Кръста, на който бил разпънат Иисус Христос. Майка му св. равноапостолна царица Елена се заела с тази богоугодна мисия. Св. Елена положила много труд, за да издири Кръста Христов, защото по тогавашен обичай, оръжието за наказание от този вид – кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, където е изпълненаприсъдата. На това място, където бил заринат кръста на Спасителя и кръстоветена разпнатите с Него разбойници, по заповед на император Адриан бил построенезически храм и мястото било заличено.

По указание на един стар евреин на име Иуда, започнали да копаят и открили трите кръста. В същия момент минавало погребално шествие. Патриарх Макарий поискал шествието да спре и наредил последователно да допрат трите кръста. Допрели единия, другия и при допиране на третия кръст, мъртвецът оживял. По такъв начин узнали кой е Кръста Господен, чрез който Господ извършил чудеса и показал животворящата сила на Своя Кръст. Тогава патриархът се качил на издигнато място, за да бъде видян Кръста от всеки от насъбралия се наоколо народ и го въздигал няколко пъти. При всяко въздигане на кръста народът се покланял и възкликвал:

"Господи, помилуй!"

След намиране на Животворящия Кръст Господен, престарелият евреин Иуда, който посочил местонахождението на Кръста, станал християнин. По-късно същият този Иуда, заради добродетелния си живот бил ръкоположен и избран за Иерусалимски епископ с името Кириак. Той пострадал мъченически при Юлиан Отстъпник. Днес паметта му се чества на 28 октомври.

Кръстът е оръдие и знаме на Христовата победа над греха и смъртта.

С него Христос усмири смъртта, разсипа ада и избави Адам и Ева. От този Кръст адът се разтрепери и пусна всички душй, които бе погълнал.Този Кръст ни помага против нашите врагове; той изцерява болестите ни; той пази всички християни от всякякво зло. С него се кръстим, когато ядем, пием или спим и никакво зло не може да се приближи до нас. Затова трябва добре да го почитаме, смирено да му се покланяме и да го целуваме с чистота.

Свещеник Георги Атанасов