„Чест е пред Господа смъртта на Неговите светии”

Когато честваме паметта на светиите с отворена душа и сърце, пред нас се разкрива светият живот на Църквата. Божии угодници от всички времена и народи живели преди и след Христа ни откриват пътя към Бога. Те със своите подвизи са прославяли Спасителя Иисус Христос. Човекът е образ Божи. Като съзерцаваме светеца, ние виждаме Божия образ в човека, изпълнен със святост и добродетел. Светецът е добродетелен и праведен човек, какъвто е и честваният св. вмчк Георги. Роден в Кападокия в семейство на богати и благочестиви родители, той бил известен с храбростта и красотата си военоначалник. Заради това, че изобличил царя за жестокото гонение на християните, бил подхвърлен на жестоки мъчения – обуван в нагорещени железни обувки го принуждавали да тича с тях; останал невредим и след като го хвърлили в яма с негасена вар; затворен, мъчен в тъмница накрая бил посечен с меч в 296 г. при Диоклетиан.

Така той завършил достойно изповеданието на Христа и запазил вярата непорочна, за което получил нетленен венец на правдата. Такова е тържеството на великите подвизи на храбрия воин Георги. Скъпата жертва, която принесъл на Бога Кападокийския военоначалник Георги, а именно младия си и благороден живот, ни дава повод да се замислим върху жертвата и ролята й в живота.

Господ Иисус Христос ни учи:

"идете и се научете, що значи: "милост искам, а не жертва". Защото не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние" (Мат. 9:13).

Жертвата е доброволно приношение, което творението поднася на своя Творец. Жертви са принасяли хората от най-древни времена до наши дни. В старозаветните храмове са се принасяли животински жертви сутрин и вечер. Под влияние на новозаветното Откровение, Църквата ни разкрива предобразния характер на юдейските жертви – те предвещавали онази велика Жертва, която ще може да примири Бога и човека, за да открие отново за човеците райската врата и те да могат да се върнат при Бога. И тази жертва се принесе преди 20 века в лицето на Господ Иисус Христос. Чрез нея Бог очисти веднъж завинаги греховете на всички човеци чрез драгоценната кръв на Своя Единороден Син.

Христос принесе Себе Си в жертва за греховете на цялото човечество. Единствената жертва, която остава за нас да принасяме, това е Милостта. Изпълним ли се с милост, проявим ли милост и Бог на милостта ще бъде с нас през всички дни на нашия живот, за да има мир в света, за да има правда в обществото, за да има щастие в нас и по цялата земя.

Светостта и добротата са всесилни. Никога няма да разберем величието на Църквата, ако не осъзнаем, че то се гради върху кръвта и мощите на хилядите мъченици. Нека отново потърсим закрилата на светия Великомъченик Георги, като се върнем към старите си добродетели и той, както ни е оказал такива благодеяния в миналото, ще ни покаже същите и в настоящето и още по-големи и щедри в нашето бъдеще.

Свещеник Георги Атанасов