В този неделен ден – втори след Пасха – спомняме явяването на Възкръсналия Христос на Своите ученици – най-напред в отсъствието, а след това и в присъствието на апостол Тома; спомняме и неговото първоначално неверие, след което и неговото уверяване в Христовото Възкресение. Едновременно с това , като следваме древния църковен обичай - да се възобновяват чрез възпоминание на осмия ден някои важни събития от Свещената история – в тази неделя празнуваме и обновяваме спомена за Христовото Възкресение, като по този начин то по-дълбоко и по-живо да заседне в нашето съзнание, като най-велико събитие в цялата мироспасителна история.

Ето какво разказва св. Евангелие за случая със св. ап. Тома: Възкръсналият Господ се явил на Своите ученици още в първия ден на възкресението Си, когато те поради страх от юдеите се били събрали в един дом при заключени врати. В този момент ап.Тома не бил между другите апостоли, а когато по-късно дошъл, те му казали, че видели Господа възкръснал. Тома не им повярвал:

„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите, и не туря пръста си в раните от гвоздеите, и не туря ръката си в ребрата Му, няма да повярвам.” (Йоан 20:25)

И така, уверил се по сетивен път в действителността на Христовото Възкресение, св. ап. Тома с цялата си убеденост на сърцето си е могъл след това да свидетелства за истината на Възкресението и да запечата своето свидетелство със собствената си кръв като проповедник в далечна Индия.

Спасителят Христос се обърнал към невярващия Тома с думите: „Тома, ти повярва, защото Ме видя” и след тези думи апостолът стана вярващ, а ето днес към нас думите на Възкръсналия Иисус:

„блажени, които не са видели, и са повярвали”(Йоан 20:29)

А за нас повярвалите днес е свещен дълг да съхраним вярата, като не се лишаваме от светите Тайнства и даровете на благодатта, посещавайки редовно неделното и празничното богослужение. Защото отсъствието от тези богослужения води до оскъдняване на вярата и появата в душата отначало на хладно съмнение, а после –мрачно и гибелно неверие.

За да не допуснем това, нека подражаваме на първите християни, за които четем в книгата Деяния на светите апостоли: „Всички вярващи бяха заедно...единодушно престояваха в храма... като хвалеха Бога!” (Деян.2:46,47)

Празнувайки Неделята на свети апостол Тома, нека урокът от неговото отсъствие при първото явяване на Възкръсналия Иисус да се запечата дълбоко в съзнанието ни и винаги усърдно да откликваме на камбанния звън, който ни кани в Божия дом за духовно освежаване и небесно благословение! Амин!

свещеник Георги Атанасов

храм „Св. ВМЧК Георги Победоносец” –гр.Смолян