„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.“

Марк 8:34

Това говори нашият Господ Иисус Христос в св. Евангелие, което се чете в Трета неделя от Великия пост – Неделя кръстопоклонна, на всички, които желаят да станат Негови последователи и истински християни. Тези думи на Иисус Христос съдържат три заповеди:

- с първата Той ни е заповядал да се отречем от себе си;

- с втората – да вземем кръста си;

- с третата – да Го последваме.

„Да вземем кръста си“

Това означава, че всеки християнин е длъжен мъжествено и постоянно да се бори със страстите и греховните мисли, които се явяват в сърцето му. Всеки християнин трябва да понася покорно и с преданост пред Божията воля скърбите и лишенията, които са допуснати за него от божествения промисъл.

Цялото човечество е отрудено, обременено и страда, но колко различни са тези страдания! Колко многобройни и разнообразни са страстите, които ни нападат, скърбите и изкушенията, които Бог допуска за наше изцерение и очистване на греховете! Колко различни са телесните сили на хората, тяхното здраве! Действително всеки чoвек си има свой кръст. И този свой кръст е заповядано на всеки християнин да приеме с мъжество и да върви след Христа.

Един беден човек постоянно се оплаквал, че неговият кръст бил твърде тежък и молил Бога да благоволи да му даде друг, според силите му. Веднъж този бедняк имал видение: пред него къща, пълна с кръстове. Един глас му заповядал да влезне вътре и да си избере кръст, какъвто иска. Беднякът влязъл , хванал се за първия кръст, но не могъл да го повдигне. Друг успял да повдигне, но се оказал много тежък. Третият по-лек кръст с ръбовете си режел рамото му. По този начин той премерил всички кръстове и нито един не бил според желанието му. Останал още един кръст, който беднякът подминал по-рано, заради големината му. Пристъпил най-после и към него, премерил го и радостно извикал: „ Ето кръстът, който искам да взема!“. Но веднага след това с удивление забелязал, че върху него стои надпис „бедност“. Това бил неговият кръст, от който се оплаквал.

Нека не се оплакваме от своя кръст, защото той е според силите ни. Който е приел кръста си и се е отрекъл от себе си, той се е помирил със себе си и с всички обстоятелства на своя живот и само той може разумно и правилно да върви след Христа.

„Да вървим след Христа“

Това означава да четем и изучаваме св. Евангелие, книгата на живота, то да ни бъде ръководство във всички области на нашия живот. Да вървим след Христа означава да усвоим Неговото божествено и спасително учение и да подражаваме на Неговия свят живот, на Неговите добродетели, да започнем да живеем чист, въздържан, праведен и смирен живот – да живеем така, както е живял на земята нашият Спасител.

На този ден – Неделя кръстопоклонна Църквата пее: „Кресту Твоему покланяемся, Владико, и святое воскресение Твое славим“. На този ден Църквата ни подканя да се поклоним на най-тежкия и най-големия Кръст, който някога е бил носен на земята.

След кръста следва възкресение. След тежките мъки, които е претърпял Христос заради нашите грехове, Бог Го е издигнал до Себе Си от дясната Си страна. И ние, ако носим достойно кръста си, ще бъдем възнаградени с вечен живот и ще възкръснем от мъртвите за вечна слава. Амин.

Свещеник Георги Атанасов